I'm singing in the rain!
Това си припявам. Чакам с нетърпение да завали. Защото...ние сме подготвени. След като мина първия студен и лош ден във Варна (преди около седмиця) сериозно се запитах какво ще правим с Гогушлето когат се застуди и заръми. Онзи ден беше доста хладно и валя преди обяд. След обяд се обадих на няколко майки да видя дали ще има излизане в Морската, но всички в купом бяха решили да ходят я по Детски кътове, я по МОЛ-ове. Ние пък излязохме навън. Беше доста приятно - почти нямаше хора в градината. Гошето поцопка в плитките локвички и научи думата "локва". МНого добре си прекарахме. И си казах, че като завали ще е много забавно да сме навън, а на Гошето ще му е страхотно да джапа по локвите. Помня, че и ние с брат ми много обичахме да се цопаме след дъжд по локвите. Зад нашия блок след дъжд се образуваше една наистина огромна локва - дълга повече от 10 метра с дълбочина над глезена. Едно от любимите ми неща след училище беше да се разхождам с червените си гумени ботуши насред нея. Ходих като наблюдавах как ботушките ми пореха водата.... Та мисля, че и на малкото човече ще му е приятно. Затова веднага прибягнах към покупки. Първо купих на Гошката гумени ботушки от Колев и Колев - с ваучер за отстъпка от 40 %. После намерих дамски гумени бутуши в Лидъл - за 22 лв. Случайно попаднах там, но не се поколубах да си ги взема. После от Продавалника поръчах за Гого гащеризонче от непромокаема материя - 7 лв. и дъждобранче - също за 7 лв. А в килера намерих един неразопакован найлонов дъждобран за мацки, тоест за мене. Сега само точа зъби за лошото време. Нямам търпение да завали, за да пошляпаме наволя с Гошето навън.
0 Comments
Гошенцето проходи на 11 май 2011, на 1 год..3 мес и половина приблизително. От известно време ходи хванат за мене или за количката, и с каишка. И се чувства все по-уверен. И онзи ден ни изненада - вижте сами на видеото. Това е второто видео, което заснех минути след като той се пусна и сам дойде при мен в кухнята. Повторихме момента, за да го запиша, като го сложих на дивана с надеждата, че сам ще слезе, и той наистина сам слезе и тръгна. Е, не съвсем уверено. но все пак сам се пусна и тръгна: Голяма радост беше. От тогава минаха няколко дни и той става все по-добър и всепо-уверен. Вече често се случва да не потърси ръката ми. ПРосто тръгва нанякъде. Често е така устремен напред, че подтичва и се случва да плонжира напред. Но нали е на каишка - не пада.
Впрочем тази каишка за прохождане много ми харесват. Постояно сме с нея и когато се случи да я забравя у дома, направо не ми се разхожда. Защото когато бяхме само за ръчичка, аз се изморявам повече, той е доста по-ограничен в движенията, често провисваше на ръката ми... А така и той е по-свободен да тръгне накъдето желае, а е и предпазен от падане. Наистина чудесно помагало за прохождане. Гошенцето е много щастлив и ми се струва, че е горд дори от своето постижение. У дома примерно аз съм в кухнята, а той в хола. Става и тръгва тромаво по голи крачета - щъпук, щъпук - идва към мен. На лицето му огромна усмивка, и ме гледа с такъв възторг, че все едно ми казава: "Мамо, виж как ходя!" Аз естестевено го хваля непрестанно и ентусиазирано за това! Честно казано аз не се измъчих с прохождането. Някакси стана като че ли бързо или ... не зная, но не ме е болял кръст, нито пък се мъчих да го държа за ръчички твърде дълго. Може би той вече е достатъчно заякнал за да си ходи и де факто аз само го пазя да не пада. Не наислвахме нещата с ходенето - всичко си стана естествено. Сега ще правим прощъпулник, но без гадаене за професия - против съм. Но ще направя питка и мисля да отпечатам крачетата му върху нея. Чудесна статия на тема: "Как да изберем обувчици за детето" -- за мен беше много полезна.
Преди два дни купихме буйки за прохождане. Понеже Гого вече иска навсякъде да лазци и да се изправя на крачета, стана наложително да се купят буйки! Хич не ми се даваха толкова пари, а и не бях сигурна трябва ли да купувам буйки за прохождане. Но като не зная какви други?!?! Реших - ще рискувам. Отидохме до Беборан - магазина във Варна където зная, че продават буйки на Колев и Колев.
Чудих се какъв модел да избера, защото има няколко. Има като бутушче, има с ластик и с връзки. След известно умуване купихме ето ТОЗИмодел. 27 лв.!!! Детски обувчици - ако искате! Честно казано обаче съм доста доволна че взех точно този модел. Препоръчвам го за бебета великани - като нашето. Другите модели не или не му влизаха лесно, или ми се струва че му стягаха или не им се закопчаваше ципчето. Нали на Гого са му дебели крачетата?!?! Има се прасец човека - това е положението! Та тези буйки наистина са удобни заради връзките, които могат да се нагласят според крачето. Мога да му ги обувам дори с два чифта чорапи. Приятно съм изненадана как стои крачето в обувката - не се изкривява, не се гъне. А от друга страна забелязвам че може спокойно да се повдига на пръстчета - тоест обувките са едновременно меки отгоре, стабилни на петата, но и гъвкави. Това е - препоръчвам този модел. Макар, че продавачката ми каза, че май точно този модел го спират от производство, защото го заменят с модела, който има ластик вместо връзки. Но на нас с ластика не ни бяха удобни - стягаха на Гогето. Вчера за първи път Гого започна да кляка и да се изправя без да подпира коленца в пода - просто прикляка и се изправя. Това според мен говори за подобрена способност за пазене на равновесие. Веча започна да се закача с нас. Прикляка зад проходилката и свежда очи надолу, притихва за секунда, а после се изтрелва нагоре, аз извиквам "Дзак!", а той избухва в смях. И така това беше не просто игра на "Дзак", а нещо като криеница, защото той се опитваше да се скрие зад проходилката! Понякога аз така се крия от него и се показвам, викайки "Дзак!" и явно той се опита да повтори мен, но като вложи творчески елемент. Впечатлена съм че на 11 мес. той схваща, че това е игра и на криеница и е закачка и вложи творчество, като се скри зад проходилката - нещо, което не е виждал от мен!
Иначе пълзенето вече му е любимото занимание. Не иска в проходилката. Като лази има по-голям достъп до помещения, шкафове и тесни местенца, възбуждащи любопитството му. Днес бяхме в Годзила с Галя и нейните дечица - Сами и Йосиф. Те започнаха да се закачат с Гого, а той не издържа, плъзна се от мен и хукна да пълзи по пода на заведението. Те го гонят, и заграждат, а той се смее, вика и "тича" да се скрие при мен или при татако си пълзешката. Абе пълзешка, пълзешка ама... развива високи скорости! Направо лети! Пак се сещам за Бебето беглец. Онзи ден пак един приятел ми писа в скайпа: "Тъкмо гледам Бебето беглец...Забелязала ли си , че то поразително прилича на Гогата?" Та така, ще трябва да се подготвя да пера всеки ден, защото Гого става неудържим и се чудя как ще ходим по разходки за по-продължително, като той иска да пълзи навсякъде. Току започва да подскача докато го нося на хипсита или в количката - знак, че иска да слезе долу. Ама как да го пусна на асфалта??? Е, по заведнията по-бива. Мисля да купя и антибактериални кърпи и ще трябва да ходя с резервни дрешки за него. Това е положението - човека открива света! И е впечатлен! Ето кое е най-лошото на проходилките:
Когато Гогето се засили към мен, проходилката се удря в краката ми и... то точно в костите на крака ми. Усещането е като да си удариш крака в ръба на дивана със засилка. Трябва да нося гумени ботушки... или по-добре железни. Не е зле производителите на проходилки да ги гумират по ръба. Така ще се предпазват повече и мебелите в които те се блъскат. На 09 сепртември Гого се изправи на крачета сам.
Бях го оставила на креватчето и той нещо бърбореше... А неговото бърборене често се състои от едно тарзанско " А!" И като го поглеждам - той прав Хванал се с ръчички за плота а повиване и се изправил. Да, малко нестабилен , но съвсем сам се изправи. След това няколко пъти прави повторни опити. Спокойствието свърши, дами и господа! Той вече не се задоволява просто да седи, иска да се движи. Вече посяга да докопа всяко нещо, което привлича погледа му. Дърпа покривки и прочие. Започна и да се заиграва като хвърля неща на земята а аз ги вдигам. О, ще ми трябва много енергия. Снощи два пъти се събуждах, само за да го хвана когато вече се претърколил до ръба на леглото. Не зная как се събуждах точно преди той да падне?! Както си лежи започва да се претъркаля настрани и така стига до ръба. Надявам се скоро да проходи, макар още да е в осмия месец. Защото освен че е тежък има и сила и когато започна да се протяга нанякъде ми е нужна и на мен сила в ръцете, за да го удържам. Все още нямаме зъби, но нощно време е неспокоен. Обаче поне не плаче. Колкото до мен, да ви се оплача - загубих съвсем формата си отпреди да забременея. Вече не ми личи че съм тренирала. Опасявам се че започнах и малко да качвам килограми. Лошо се храня , затова. Ям когато мога и каквото мога. Често прегладнявам или няма откъде да си купя нащо полезно и си купувам закуски. Вечер ям късно... И не правя гимнастика. Не мога, защото гледам да ползвам времето сутрин когато той спи и аз да подремна, па макар и за половин час. Все за това си мисля, как трябва да се организирам по-добре за да тренирам. Само ако можеше някой да ми удря е така по една ръка за помощ - да го наглежда по мъничко.... Но няма как, съвсем сама се справям. Не се харесвам много така, но се утешавам че поне зная как мога да вляза във форма. ... Косата ми е много пораснала - до кърста, обаче за жалост не могада я нося пусната. Защото се налага постояно да се навеждам към Гогето а косата го дразни когато пада върху него, естествено. Сашо се премести в хола да спи - няма как, защото трябва да работи, а Гого се буди нощем. Това не ни харесва и на двамата, но... няма как за сега. По празниците ходихме на едно много хубаво място. Препоръчвам го на всички които са около Варна-Шумен. Мястото е Шерба. Има нов комплекс и е прекрасно за деца. Имаше въжена лялка на която много се люляхме, дори двамата с Гогето. Навремето като бях малка там ходехме на пикници със завода на татко - беше много хубаво за нас децата. Защото се събирахме десетки деца и тичахме пополяните о гората. Също си спомням че ни вързваха въжени люлки по дървметата. Върнах се за малко в детството. Ето линк към комплекса. А между другото там имаше еко пътека и ходихме на поход - около 3 км., които се изминават за 45 минути. По нея сте стига до язовир Елешница, където се спренахме импровизиран пикник. Добре че беше хипсита - с него можахме да ходим спокойно по горските пътеки. А атракцията на ресторанта на Шерба беше един язовец, който е диво-питомен. Див е, но се е записал на изхранване в комплекса :-)) Всяка вечер се появява по време на вечеря и чака хората да му дават храна. Много беше интересен, защото дойде на метър от нас. МНого е голям - като средно куче. Гери, много ти благодаря за информацията, още днес ще разгледам линка, който публикува - за сравнителния тест на столчетата за кола. Това ще ми е много от полза. За проходилките - и аз съм чувала че имало мнения против проходилките, но не съм много добре запозната с тях, освен че децата свикват с проходилката и после трудно ходят самички. А също и че има възможност да се изкривят стъпълцата...
Ще ми бъде интересно ако дадеш малко по.детайлна информация по въпроса или линкове. Но понеже тук блога не позволява по-активно участие от страна на повече хора, нито пък има възможност да публикувам отговор на коментарите директно под коментара, та затова пуснах и страница ФОРУМ. Формата на Форума е малко елементарна и не дава големи възможности, например има само два възможни раздела NEWS и OFF TOPIC. Но въпреки всичко ще даде трибуна на всики, които желаят да коментират или да публикуват по различни въпроси да го направят. Също така ще даде възможност на хората, които посещават този сайт да комуникират едни с други. Затова те моля да пишеш относно проходилките във Форума. Ще очаквам постинга ти. Пуснала съм темата в Off Topic. Иначе Гогето не пълзи, както ви казах вече, само прави лицеви опори и се върти около оста си. Мисля че директно ще проходи. Затова ми се струва че проходилката в момента е подходяща, защото не го свърта на едно място, а не може да се п ридвижва по друг начин. |
Categories
All
Archives
November 2016
|